КАК ЗАКОННО СЕ ИЗПЛАЩАТ ПО-НИСКИ ЗАПЛАТИ

  Инспекция по труда и НОИ периодично запознават със свои статистики за това колко са фирмите, които не са коректни платци - на запати спрямо служителите си и съответно на осигуровки. А дали може да се плащат по-малко от договореното без за това работодателя да понесе санкции. Може да звучи абсурдно, но подобни възможности има и то без да се влиза в противоречие със закона. За съжаление повечето работодатели "дирктно" го нарушават. Какви са основните изисквания по отношение на заплащането на труда: Размери и срокове за изплащане на заплатите Основно задължение на работодателя е да начислява и изплаща трудовите възнаграждения в установените срокове/чл.128 КТ/. Тези срокове и размери са от значение за определяне на лихвите при забавено плащане. От своя страна конкретният размер и сроковете в които възнагражденията се изплащат се установява в индивидуалните трудови договори с всеки работник или служител. Реда, формирането и правилата за определяне и плащане на заплатите по длъжности се установяват и в друг вътрешен акт на предприятието – вътрешни правила за работна заплата/ВПРЗ/. Тези, установени в трудовите договори по размер възнаграждения, се начисляват и плащат в срок – дори и когато не е полаган труд поради престой, но работниците не са отсъствали от работа и са били на работните си места.. Добре е да се знае, че в индивидуалните трудови догтовори задължително се отразяват само размерите на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Освен това основното трудово възнаграждение, когато трудовият договор е сключен за работа при пълно работно време от 8-часа дневни при петдневна работна седмица, не може да бъде по-малко от минималната работна заплата за страната. Също така основното трудово възнаграждение задължително се изплаща в пари, но допълнителните трудови възнаграждения могат да се изплащат и в натура. Но за да се плищат допълнителните трудови възнаграждения в натура/например с продукция на предприятието/ е необходимо това да бъде изрично предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в ивдивидуалния трудов договор. В този смисъл законът не допуска подобни параметри да се определят едностранно от работодателя - например когато не достигат финансови средства за изплащане на заплатите. Кои възнаграждения формират дължимата заплата по трудов договор От своя страна по силата на Наредбата за структура и организация на работната заплата/НСОРЗ/ допълнителните възнаграждения с постоянен характер са две – за придобит трудов стаж и професионален опит/по чл.12 НСОРЗ/ и за образованелна и научна степен „доктор“ или „доктор на науките“, когато тя е свързана с изпълняваната работа/по чл.11 НСОРЗ/. Именно тези два вида възнаграждения отразени в трудовите договори – основното и допълнителните с постоянен характер, са задължителни елементи на заплатата, която се начислява и плаща в уговорения срок. Във връзка със сроковете на изплащане законът предвижда то да се извършва авансово или окончателно/еднократно/всеки месец – съгласно чл.270, ал.2 КТ. Цитираната разпоредба предвижда като възможност страните да договарят и друта периодичност при изплащането на заплатата. Ако подобна уговорка е отразена в трудовите договори работодателят ще трябва да се съобрази и с предвидените в нея срокове. Най-често периодичността на изплащане на заплатите е еднократно – на определена дата през следващия месец. Трябва да се има предвид също, че когато в индивидуалния трудов договор е налице пропуск относно уточняването на датата на която се изплаща трудовото възнаграждение, се приема, че то се дължи от първо число на следващия месец. От този момент могат да настъпят и неблагоприятните за работодателя последици. Когато плащането на заплатите е забавено Дори когато финансовото състояние на предприятието не дава възможност за изплащане на трудовите възнаграждения на договорена дата, това не освобождава работодателят от задълженията за начисляване и плащане на заплати . По отношение на дължимия размер за плащане в КТ дори има и специфична разпоредба – чл.245 КТ. Според първата алинея на чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В ал. 2 е предвидена и отговорността на работодателя за забавеното плащане – разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва. Законната лихва при забавено изплащане на заплати При определяне на размера на законната лихва за забавени заплати се прилагат общите правила на гражданското право – по конкретно разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Според чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът/в случая работодателя/ дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От своя страна за определяне размерът на законната лихва се прилагат разпоредбите на друг подзаконов нормативен акт -  ПМС от 8.04.1994 г. В това постановление размера на лихвата е в зависимост и от това дали дължимото плащане е уговорено в български левове или конвертируема валута. Забележка: Изброените правила са общи. Спецификата при заплащане на труда предполага съобразяване с дейността на фирмата. Jusautor YD copyright Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане на цялото или част от съдържанието, без предварително съгласие на автора на публикацията, се преследва съгласно разпоредбите на закона.